Кой разреши на истанбулския патриарх Вартоломей да опее блаженопочившия Неофит на гръцки
Автор: Андрей Романов за " Гласове " Следвайте ни в Телеграм
Сега, когато дните на печал по блаженопочившия патриарх Неофит приключиха, настъпи време да зададем някои въпроси на Синода на Българската православна черква. Въпроси сложни и неуместни!
И първият от тях е: за какво в центъра на българската столица, в българска катедрала, българският патриарх беше опят на непознат език, – на гръцки? Нямаме ли си свои, български архиереи, които да извършат последния сетен ритуал за умрелия нравствен отец на българския народ? Нямаме ли си собствен личен богослужебен език?
Напомням, че за финален път в историята гръцкият език е звучал в българските църкви в черните дни на двойното турско и фанариотско иго. Е, следователно какво се случва с нас през днешния ден? Връщат ли се още веднъж фанариотските времена?
Защо нашият Синод, с извит тил, угодничи пред един непознат църковен глава, – пред “истанбулския папа ”, както го назовават? Какво значат изказванията на Варненския епископ Йоан – сега наместник-председател на Синода и, значи, формален негов представител, – че Фенер за България е “църква-майка ”, а Българската православна черква е негова послушна “дъщеря ”? Трябва ли да подхранваме по този метод неопапистките упоритости на Фенер и неговите искания за “майчинство ” по отношение на нас?
Не, Ваше високопреосвещенство! Злобна мащеха, а не майка е бил постоянно Фенер за българския народ. Да отворим ли българската история? След гибелта на българската страна фанариотите употребяват османското завладяване и турското робство над християните, с цел да осъществят своята стратегия на църковен империализъм. Те се държат не като бранители на християнската парадайса, а като предани прислужници и сътрудници на поробителя. Търновската патриаршия е унищожена от тях незабавно след рухването на българската столица, Охридската архиепископия – през XVIII в. Така и последните остатъци на “дъщерята ” – самостоятелната Българска черква – са погълнати от алчната паст на “майката ”. До турските аги, бейове и паши, които държат в ръцете си живота и имуществото на раята, застават еничарите в раса – фанариотските владици и свещеници, които желаят да ни лишават паметта, историята и езика, молитвата и богослужението на роден език, изгарят в пещите оживелите от Средновековието български книги и се пробват да ни наложат непознато национално и църковно съзнание. По-късно, през епохата на българското Възраждане, Фенер прави всичко, с цел да потисне и да смаже стремежите на българския народ към национална пробуда и избавление. На “великия и свят ” фанариотски събор в Истанбул през 1872 година новосъздадената българска Екзархия е отлъчена от православието, а българите – жигосани като схизматици и отстъпници. И след Освобождението сме усещали в течение на дълги десетилетия жестоката злопаметност на “майчицата ”, която повече от 70 години не ни пуска в фамилията на православните нации, проклина ни от амвона и се старае да ни изолира от нашите православни братя и сестри.
Да, християнската обич би трябвало да застане в края на краищата над всички тези неща, само че би трябвало ли – въпреки това – да забравяме личната си история, да предаваме и да тъпчем достолепието си на независима черква и народ? Едва ли Господ изисква от нас това!
След като по този чудноват – и неприличен – метод превихме тил, бяхме принудени да слушаме и по какъв начин ни се карат от амвона. В словото си скандалният истанбулски патриарх – индивидът, който сътвори ерес в православието и раздели православните по целия свят – си разреши да упрекне (!) починалия патриарх Неофит в това, че не е изпратил българска църковна делегация на събора в Крит през 2016 година Що за безочливост е това – да държиш подобен звук на умрелия пред очите на милионите му духовни синове и дъщери? Да погазваш всички рамки на приличието и морала? Този човек се държи у нас по този начин, като че ли сме му бащиния. И не е чудно, щом му разрешаваме това!
И отново той имà нахалството да докара със себе си водача на украинските разколници Епифаний Думенко – един мним митрополит, нежелателен и натрапен от никого у нас. Българските християни и българската общност не са толкоз наивни и глупави, за каквито ги счита патриарх Вартоломей. Ние доста добре знаем кой е господин Думенко и какво съставлява той. Г-н Думенко не е просто безопасен шарлатанин, той е виновен за гоненията против милиони православни християни от каноничната черква в Украйна. Днес те са подложени на преследвания, унижения, гнет, бият ги, влачат ги по съдилища и затвори, лишават със мощ храмовете и манастирите им, изхвърляйки вярващите с ритници оттова. Всичко това правят през днешния ден почитателите на господин Думенко и ръцете им към този момент се обагриха с кръв. Откъде накъде Думенко и думенковците ще участват публично на опелото на патриарха на Българската черква, която в никакъв случай не ги е признавала и няма да ги признае? – това се питат през днешния ден в неразбиране православните българи. Но наподобява, че патриарх Вартоломей счита, че “българските простаци ” ще “преглътнат всичко ”, без да кажат “гък ”.
Очакваме от Светия Синод на БПЦ оценка и публично мнение за този неприличен случай. Опелото на блаженопочившия патриарх български не е мотив за следващите фанариотски хитрини и интриги, а катедралата “Св. Александър Невски ” не е сцена за фанариотски представления.
Историята се повтаря, всичко се връща. Някога предците ни отхвърлиха турско-фанариотското робство и сътвориха самостоятелната българска черква и страна. Днес българската държавност е в крах и лешоядите от предишното още веднъж започнаха да кръжат над нас. Станахме отново огромни другари с Турция и фанариотите се появиха още веднъж на нашия небосвод. Докога? Докато си мълчим рабски и покорно и поносим всичко това!
